This is it, Michael Jackson ←   →

Малко странно е, че макар да не съм върл фен на разните му там поп икони, в рамките на няколко месеца се случи така, че станах сидетел както на концерта на кралицата, така и на този на краля. Вярно, вторият посмъртно и на кино, но определено си струва. Все пак Майкъл Джексън си е явление и скоро друг концерт няма да прави, така че сега е моментът.

Като дете са ме водили да гледам Moonwalker, но спомени от него нямам. Скоро след смъртта му се случи така да гледам един покъртителен документален филм, където за пръв път видях човекът Майкъл Джексън. Това, което видях ме накара да изпитам освен обичайното раздразнение и една голяма доза съжаление - едно карикатурно застаряващо и разпадащо се тяло, в което пребивава едно объркано, несигурно и донякъде разглезено дете на възраст не повече от 8-10 години.

Според мен социално и особено емоционално, той беше недорасъл, но какво друго може да се очаква от човек, който още преди да има навършени 10 години е откъснат от детството и затирен донякъде на сила в месомелачката на живота и шоубизнеса и така до наши дни. Употребен и използван докрай. И тази внезапна смърт това лято, дошла случайно или подпомогната, според мен се случи в много удобен момент, точно преди изкачването на върха на поредния му и навярно последен възход. Все пак 50 концерта не са шега работа, а реакциите и животът след това едва ли ще подпомогнат значително за кариерата му.

Истината е, че макар и велик в своята работа, днес Майкъл Джексън е просто икона от миналото и индустрията има нужда от него точно като такъв, там на олтара вечно неостаряващ, ако не на върха на славата си, то поне на най-високото възможно място спрямо актуалната конюнктура.

Аз обаче предпочитам да го запомня като малкото усмихнато момче, което изпълнява I'll be there и все още не е обрулено напълно от живота.

Но стига толкова мрачни мисли за миналото. Последният филм на Майкъл е изцяло позитивен, без излишна драма. Трябва да му се признае на Майкъл Джексън за волята, наивността и професионализма, които е притежавал и за щастие никой не е успял да му отнеме до последния час. Ако гледате филма, ще станете свидетели на грандиозното шоу, което е подготвял, както и на някой задкулисни вътрешнозаводски случки. И ако трябва да сравнявам концертите на краля и кралицата на попа по пищност и разточителност, този на Майкъл Джексън печели убедително, макар така и да нямахме възможността да го гледаме на живо, за което можем само да съжаляваме. Гледайте филма, струва си!

This is it!